...към Заглавна страница

Ушна кал - cerumen Какво е? Пречи ли? Кога трябва да се отстрани? Как се отстранява? Как се прави промивка на церумен? Какво не трябва да се прави?

"Теория на промивката" Thomas Buchanan, London 1825

Какво е? Специфичен секрет на кожата на външния слухов канал, с леплива консистенция. Първоначално е безцветен, но се окислява и пожълтява. Образува се само във външната половина на ушния канал и естественото движение на кожния епител, подпомагано от движенията в челюстната става (тя граничи с външния слухов канал) го избутва към ушната мида. В зависимост от индивидуални и генетични особености, церуменът се образува в различно количество, но в здраво състояние ухото се самопочиства и е достатъчно следите от него да се отстранят от ушната мида без да се налага да се бърка в канала на ухото. Начало Пречи ли? Образуването на церумен е съвсем нормален процес - липсата му води до изсъхване и разраняване на кожата на външния слухов канал. Т.нар. ушна кал има антибактериална активност, полепва прашинки и замърсявания, и чрез отделянето си, ги отстранява от ухото. При преглед на ухото, количеството церумен се представя в относителна скала: 0 Не се наблюдава церумен Секретът е с мека консистенция и ухото ефективно се самопочиства +1 Наблюдава се оскъдно количество жълтеникав церумен, който не пречи да се огледа цялото тъпанче. Малко локализирано струпване на церумен, честа находка в "здраво" ухо. +2 Обилно количество ушна кал, която позволява да се огледа само част от тъпанчето. Налага се да се почисти само при необходимост да се огледа цялото тъпанче. Няма ефект върху слуховото възприятие. +3 Канала е изпълнен с ушна кал и тъпанчето не се вижда. Звуковата енергия трудно достига до тъпанчето, дори ухото да е здраво, трябва да се почисти . Начало Кога трябва да се отстрани? Само когато: нарушава слуха; създава проблеми със слуховите апарати; затруднява прегледа; създава “бент” задържащ вода. Начало Как се отстранява? Ако предварително се знае, че тъпанчевата мембрана е здрава, т.е. ухото е прегледано от ушен специалист или няма абсолютно никакви данни ухото да е боледувало, ушната кал може да се отстрани с промивка. При наличие на инструментална възможност и при технически умения от страна на ушния специалист, и винаги при данни за оперирано/боледувало ухо, почистването на ушната кал се прави под оптичен контрол, по възможност от ушен хирург. Начало Как се прави промивка на церумен? Манипулацията е свързана с използването на правилно насочена, тънка водна струя - спринцовка за промивка или специфична електрическа водна помпа. Важно е температурата на водата да се доближава до телесната, в противен случай съществува опасност от различностепенни вестибуларни прояви (световъртеж, повръщане). Когато ушната кал е засъхнала, процедурата силно се улеснява от предварителна подготовка - поставяне в ушните канали на "размекващи" капки. Могат да се използват фармацевтични продукти, но няма данни те да са по-ефективни от класическите средства - леко загрято (телесна температура!) олио или воден разтвор на сода бикарбонат. Прилагането на различни органични разтворители крие опасност от алергична реакция или химична травма. Рекламират се и търговски продукти с характер на воден спрей под налягане. На практика е трудно пациента точно да насочи струята за промивка, а при непълноценна тъпанчева мембрана съществува реална опасност от перфориране на тъпанчето и инфектиране на средното ухо. Начало Какво не трябва да се прави? Периодичното почистване на външния слухов канал с т.нар. "клечки за уши", е широко разпространена вредна практика. Вярно е, че по памучето в края на клечката остава видимо количество церумен, т.е. ушния канал частично се почиства. Останалата част от секрета, обаче често неусетно се набутва в дълбочина, към тъпанчето, където възможностите на ухото за самопочистване са силно ограничени. Търкането на нежната кожа на външния слухов канал, дори да не е травматично, допълнително стимулира естествената продукция на ушна кал. В крайна сметка периодичното "хигиенно" почистване води до постепенно, но сигурно натрупване на значително количество ушна кал в дълбочина, която изсъхва и формира т.нар. тапа. Често локалното тъканно дразнене от този, иначе нормален секрет, води и до реактивна възпалителна реакция. Настъпва момент в който звуковата енергия трудно достига до тъпанчето и слуха спада. Съществуват нетрадиционни средства за отстраняване на ушна кал, най-популярни от коит са т.нар. восъчни фунийки. Неколкократно съм чувал описания за високата ефективност на този метод, свързан с поставяне на тесния край на фунийката в канала на ухото и запалване на широкия и край. Много често съм лекувал и пациенти, след неправилно изпълнение на ритуала, и натичане на парафин и/или восък в непосредствено съседство с тъпанчето. Отстраняването на изкуствено създадения проблем е значително по-трудно. Използването на восъчни фунийки трябва да се прилага при ясното съзнание, че не се касае за безобидна манипулация! Начало издание - май 2009

...към Заглавна страница